Защо сме по католици от папата
Добре, че пристигна папата, та да видя вкупом толкова убедени икуменисти и борци за превръщането на църквата от теократична в демократична конструкция. Досега смятах, че религията ни е битово-празнична с акцент върху трапезата и свещта от 20 стотинки, в този момент към този момент съм уверен, че страната ни е претъпкана с фейсбук богослови, които имат сакрална мисия - да накарат поповете или да пеят за мир по площадите, или да си обръснат брадите. Оказа се, че в тази невярваща страна
е цялостно с борци за модернизиране на вярата
И не, не се майтапя с никого. Напротив, считам, че е огромна храброст от висотата на семплото си съществуване да наплюнчиш клавиатурата и да учиш институция на 2000 година, 1000 от които е прекарала във Велика схизма, по какъв начин да промени своя Символ на вярата. Да искаш църквата да се поразчупи малко, да не се преценява с вехтите си догми - ми това е повече от самоуверено. Дори Йосиф Соколски не е бил толкоз самоуверен. Преди 150 година архимандритът целунал ръката на папата, станал католически архиепископ, само че след няколко години схванал, че би трябвало да си обръсне брадата, а също така - че папата блажи в петък. И му минал меракът. Разкаял се и го заточили в Киев.
Смелите хора не са обаче наясно за разликите сред католицизма и православието. Разликата е елементарна. Папата може да смени " Отче наш ". Ние обаче сме ортодокс и съблюдаваме апостолските и съборните правила, които са отпреди 1700 година, включително и 45-ото, което гласи: " Епископ, презвитер или дякон, който единствено се е молил с еретици, дано се отлъчи... " Ама в действителност ли се съблюдават тези правила? Е, не точно все отново. Едно от разпоредбите е, че мирянин, който изгони жена си и вземе друга, би трябвало да бъде отстранен от църквата, а друго, че поповете би трябвало наложително да пият вино и да ядат месо на празник. Трето пък не разрешава на клирик да яде в механа.
Има всевъзможни забрани
- да играеш хазарт, да се самоскопяваш, възбрана на дамите да приказват по време на литургия... Папата може да прави каквото си желае, той е persona sui generis, само че ние си имаме единствено разпоредбите.
Разбира се, както е тръгнало - на следващия ден като контрапункт на новопоявилите се български католици ще се появят и православни зилоти, които ще нападат нунциатурата. (Опс, дядо Тапетко от Пловдив към този момент се обадил. Стой, та гледай.) Със сигурност са се появили и тези, на които папата персонално им е споделил да строят автомагистрали и да ядат кисело мляко до спукване.
Защо сме " по католици от папата ", е мъчно да се изясни. (Пък и като се изясни, какво от това? Ние ще си останем същите.)
Целият ни проблем евентуално е в това, което другите виждат като наше най-голямо достойнство - ние сме страна на кръстопът. Ето, идва светият отец, главата на Римокатолическата черква, и ни разказва по какъв начин? Като прекрасен мост сред Изтока и Запада. Като " страна, способна да благоприятства за срещата сред другите култури, етноси, общества и религии, които от епохи спокойно съжителстват тук ". (Ай сиктир, чак пък спокойно!?!) Страна, която е “интегрирана към Европейския съюз и със солидните връзки с Русия и Турция ”. Папата счита, че това е наша “специфична характерност ”.
Такааа -
да те разказва папата като мост е хубаво,
защото самият папа е понтифекс - „ строител на мостове “. На мостове сред земята и небето. Тъй като от времето на Първия ватикански събор има догмат за непогрешимостта на папата, няма да диспутирам. Щото с догмат и догматик не се спори.
Безспорно папата е прав. Ние сме страна на кръстопът. Историята може да се пояснява всячески, само че географията мъчно може да интерпретираш. Откакто Аспарух е забил копието си тук, ние сме си все мост сред Ориента и Оксидента. Цели генерации живеем по този начин - сред римския диоцез и източния кръст, сред капитализма и феодализма, сред комунизъм и капитализъм, сред НАТО и Варшавския контракт, сред съветския газ и американските шисти. Накратко, папата е прав - ние сме врата, ние сме полуостров, ние в някакъв смисъл дори сме неповторим кулоар. Може и тунел да сме.
Папата е прав, само че от времето на Петия вселенски събор папата по никакъв принцип не може да бъде считан за безгрешен, било ex sese или ex consensus Ecclesia.
Затова бих споделил с доза примирение, че от космополитния си трон този булеварден пийсмейкър бърка за нас.
Смята желаното за действителност
Ние сме държава мост, държава на кръстопът. Разбира се, не е неприятно да имаш къща на кьоше и страна на кръстопът. Минават и отпътуват хора всевъзможни - търговци, проповедници, мигранти. Дават ум, само че и оставят някой лев. На кръстопът може да се окажеш с японски гуменки, британски панталони и съветска шапка, както пееше Радж Капур. Затова ние харесваме папата, харесваме мусака, слушаме сръбско, пътуваме за Гърция, обличаме се алафранга и мечтаем за панславянство.
Хората на кръстопът попиват с лекост непознати концепции, ОК са и със Светата Троица, и с тримуртите. Иначе що за кръстопът си, що за спокойно общуване осигуряваш? Когато продаваш на сергия в остарялата част на Ерусалим, изобщо не са значими нито твоята вяра, нито религията на купувача. Важна е единствено търговията.
Това, което папата не знаеше, е, че ние не живеем в мир с кръстопътната си орис. Ако ние бяхме в мир с този факт, щяхме да градим освен мостове, само че и пътища, и пазари... Тук щеше да има вложения. В интерес на истината понякога сме успявали и сме съграждали това-онова - в Белград, в Драч и Сяр, т.е. във времена, в които кръстопътят се е уголемявал до полуостров. Но в този момент не се оправяме.
Защо се бунтуваме против кръстопътя?
Казват, тъй като ни е боязън. В демографска зима сме (по папата), а по пътищата продължават да вървят тълпи.
Аз мисля, че не е това казусът. Проблемът е, че за нас по-важно от всичко на света е да отстояваме позиции. Затова тук всеки един има хиляди твърди доводи за Европейски Съюз и за Русия, за НАТО и за Тръмп, за всичко на земята, че дори и в небесата. Тук сме 6-7 млн. души с твърди позиции, по тази причина се караме ката ден. Останалите българи се изнесоха, само че и те са като нас - с извънредно твърди позиции. И те като нас не схванаха плюсовете на кръстопътя. Напротив, всички ние сме уверени, че този кръстопът не е за нас, че мястото е прохладно, че Аспарух е трябвало да забие копието малко по-нататък, в резюме - че леко сме се прецакали в този живот. Разбира се, някои от нас не крещят силните си позиции по обществените стени, само че те просто се опасяват. Страх ги е, че в случай че залитнем на Запад или на Изток, ще избягаме от себе си, ще сме те.
(Общо взето, нашите позиции са разказани добре от Александър Дюма през 1847 във “Виконт дьо Бражелон ” и от Любен Каравелов в “Је ли крива судбина? ” през 1868. И двамата споделят един и същи житейски принцип, който при единия е вкаран в устата на арабин, а при другия - в устата на китайски влъхва: «По-добре да седиш, в сравнение с да стоиш прав; по-добре да лежиш, в сравнение с да седиш; по-добре да спиш, в сравнение с да лежиш». Всъщност - ето това е нашенско. Лежим си на кръстопътя. Сорри за отклонението.)
Но да се върнем на вратата. Папа Франциск не ни разбра. Въпреки че е папа на периферията, той явно не е наясно със спецификите на живота по границите и... още повече - с народопсихологията на гранични нации като нашия. Особено такива като нас, които се считат за врата към Европейски Съюз, аванпост на цивилизацията, а не за врата към Близкия изток и входен пункт за мигранти.
Ако папата беше наясно с обстоятелството, че българите са широкоскроени като народ, само че непримирими като човеци, несъмнено щеше да прекара и двата си софийски дни в тиха молитва в " Александър Невски ".
е цялостно с борци за модернизиране на вярата
И не, не се майтапя с никого. Напротив, считам, че е огромна храброст от висотата на семплото си съществуване да наплюнчиш клавиатурата и да учиш институция на 2000 година, 1000 от които е прекарала във Велика схизма, по какъв начин да промени своя Символ на вярата. Да искаш църквата да се поразчупи малко, да не се преценява с вехтите си догми - ми това е повече от самоуверено. Дори Йосиф Соколски не е бил толкоз самоуверен. Преди 150 година архимандритът целунал ръката на папата, станал католически архиепископ, само че след няколко години схванал, че би трябвало да си обръсне брадата, а също така - че папата блажи в петък. И му минал меракът. Разкаял се и го заточили в Киев.
Смелите хора не са обаче наясно за разликите сред католицизма и православието. Разликата е елементарна. Папата може да смени " Отче наш ". Ние обаче сме ортодокс и съблюдаваме апостолските и съборните правила, които са отпреди 1700 година, включително и 45-ото, което гласи: " Епископ, презвитер или дякон, който единствено се е молил с еретици, дано се отлъчи... " Ама в действителност ли се съблюдават тези правила? Е, не точно все отново. Едно от разпоредбите е, че мирянин, който изгони жена си и вземе друга, би трябвало да бъде отстранен от църквата, а друго, че поповете би трябвало наложително да пият вино и да ядат месо на празник. Трето пък не разрешава на клирик да яде в механа.
Има всевъзможни забрани
- да играеш хазарт, да се самоскопяваш, възбрана на дамите да приказват по време на литургия... Папата може да прави каквото си желае, той е persona sui generis, само че ние си имаме единствено разпоредбите.
Разбира се, както е тръгнало - на следващия ден като контрапункт на новопоявилите се български католици ще се появят и православни зилоти, които ще нападат нунциатурата. (Опс, дядо Тапетко от Пловдив към този момент се обадил. Стой, та гледай.) Със сигурност са се появили и тези, на които папата персонално им е споделил да строят автомагистрали и да ядат кисело мляко до спукване.
Защо сме " по католици от папата ", е мъчно да се изясни. (Пък и като се изясни, какво от това? Ние ще си останем същите.)
Целият ни проблем евентуално е в това, което другите виждат като наше най-голямо достойнство - ние сме страна на кръстопът. Ето, идва светият отец, главата на Римокатолическата черква, и ни разказва по какъв начин? Като прекрасен мост сред Изтока и Запада. Като " страна, способна да благоприятства за срещата сред другите култури, етноси, общества и религии, които от епохи спокойно съжителстват тук ". (Ай сиктир, чак пък спокойно!?!) Страна, която е “интегрирана към Европейския съюз и със солидните връзки с Русия и Турция ”. Папата счита, че това е наша “специфична характерност ”.
Такааа -
да те разказва папата като мост е хубаво,
защото самият папа е понтифекс - „ строител на мостове “. На мостове сред земята и небето. Тъй като от времето на Първия ватикански събор има догмат за непогрешимостта на папата, няма да диспутирам. Щото с догмат и догматик не се спори.
Безспорно папата е прав. Ние сме страна на кръстопът. Историята може да се пояснява всячески, само че географията мъчно може да интерпретираш. Откакто Аспарух е забил копието си тук, ние сме си все мост сред Ориента и Оксидента. Цели генерации живеем по този начин - сред римския диоцез и източния кръст, сред капитализма и феодализма, сред комунизъм и капитализъм, сред НАТО и Варшавския контракт, сред съветския газ и американските шисти. Накратко, папата е прав - ние сме врата, ние сме полуостров, ние в някакъв смисъл дори сме неповторим кулоар. Може и тунел да сме.
Папата е прав, само че от времето на Петия вселенски събор папата по никакъв принцип не може да бъде считан за безгрешен, било ex sese или ex consensus Ecclesia.
Затова бих споделил с доза примирение, че от космополитния си трон този булеварден пийсмейкър бърка за нас.
Смята желаното за действителност
Ние сме държава мост, държава на кръстопът. Разбира се, не е неприятно да имаш къща на кьоше и страна на кръстопът. Минават и отпътуват хора всевъзможни - търговци, проповедници, мигранти. Дават ум, само че и оставят някой лев. На кръстопът може да се окажеш с японски гуменки, британски панталони и съветска шапка, както пееше Радж Капур. Затова ние харесваме папата, харесваме мусака, слушаме сръбско, пътуваме за Гърция, обличаме се алафранга и мечтаем за панславянство.
Хората на кръстопът попиват с лекост непознати концепции, ОК са и със Светата Троица, и с тримуртите. Иначе що за кръстопът си, що за спокойно общуване осигуряваш? Когато продаваш на сергия в остарялата част на Ерусалим, изобщо не са значими нито твоята вяра, нито религията на купувача. Важна е единствено търговията.
Това, което папата не знаеше, е, че ние не живеем в мир с кръстопътната си орис. Ако ние бяхме в мир с този факт, щяхме да градим освен мостове, само че и пътища, и пазари... Тук щеше да има вложения. В интерес на истината понякога сме успявали и сме съграждали това-онова - в Белград, в Драч и Сяр, т.е. във времена, в които кръстопътят се е уголемявал до полуостров. Но в този момент не се оправяме.
Защо се бунтуваме против кръстопътя?
Казват, тъй като ни е боязън. В демографска зима сме (по папата), а по пътищата продължават да вървят тълпи.
Аз мисля, че не е това казусът. Проблемът е, че за нас по-важно от всичко на света е да отстояваме позиции. Затова тук всеки един има хиляди твърди доводи за Европейски Съюз и за Русия, за НАТО и за Тръмп, за всичко на земята, че дори и в небесата. Тук сме 6-7 млн. души с твърди позиции, по тази причина се караме ката ден. Останалите българи се изнесоха, само че и те са като нас - с извънредно твърди позиции. И те като нас не схванаха плюсовете на кръстопътя. Напротив, всички ние сме уверени, че този кръстопът не е за нас, че мястото е прохладно, че Аспарух е трябвало да забие копието малко по-нататък, в резюме - че леко сме се прецакали в този живот. Разбира се, някои от нас не крещят силните си позиции по обществените стени, само че те просто се опасяват. Страх ги е, че в случай че залитнем на Запад или на Изток, ще избягаме от себе си, ще сме те.
(Общо взето, нашите позиции са разказани добре от Александър Дюма през 1847 във “Виконт дьо Бражелон ” и от Любен Каравелов в “Је ли крива судбина? ” през 1868. И двамата споделят един и същи житейски принцип, който при единия е вкаран в устата на арабин, а при другия - в устата на китайски влъхва: «По-добре да седиш, в сравнение с да стоиш прав; по-добре да лежиш, в сравнение с да седиш; по-добре да спиш, в сравнение с да лежиш». Всъщност - ето това е нашенско. Лежим си на кръстопътя. Сорри за отклонението.)
Но да се върнем на вратата. Папа Франциск не ни разбра. Въпреки че е папа на периферията, той явно не е наясно със спецификите на живота по границите и... още повече - с народопсихологията на гранични нации като нашия. Особено такива като нас, които се считат за врата към Европейски Съюз, аванпост на цивилизацията, а не за врата към Близкия изток и входен пункт за мигранти.
Ако папата беше наясно с обстоятелството, че българите са широкоскроени като народ, само че непримирими като човеци, несъмнено щеше да прекара и двата си софийски дни в тиха молитва в " Александър Невски ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ